|
|
 Коментари 14:22 |
|
|
Как „слугата“ Ротшилд мина императора Николай II |
Малко преди да обяви война на османците руският император Александър II Николаевич , Царь Польский, Великий Князь Финляндский и Oсвободитель Болгарии прави странен/ на пръв поглед/ финансов ход.
През далечната 1876 г. нарежда да се натоварят и прехвърлят в далечното испанско кралство 47 800 тона златни кюлчета от своята хазна.
Защо и как аналите мълчат.
От „достоверни“ източници обаче се разбира, че Белият Император Освободител, чрез свои пълномощници, заповядва на 19 души да управляват и пазят огромното имане. Но така и до днес не става известно защо сред тях е и банкер от...еврейско коляно, известно в нееврейския свят като Ротшилд...
...Оказва се, че след последвалите невероятно мащабни обществено-политически катастрофи в Русия, Европа и света, всички документи по собствеността на немислимо огромното състояние/ на което май все още се крепи последната световна империя в която финансовите гноми превърнаха „американската мечта“/ са притежание на клана Ротшилд.
И че те се пазят/ ако не са унищожени отдавна/ в надежни сейфове... в щата Калифорния, САЩ.
Защото, именно тази еврейска фамилия притежава и се възползва от невероятно набъбналото през годините руско златно съкровище!
Защото, именно ротшилдовци фактически го притежават.
Защото, с неговата мощ управляват...света!
...Анализът на странната на пръв поглед „евакуация“ на руското злато от пределите на руската империя, ако не доказва, то поне подсказва, че акцията е била предназначена наистина за налагане на господство...господство над целия свят.
Да, господство!
Но, господство на Руската империя, която не само тогава, но и сега трябва да притежава неоценимото имане. А не на някаква си еврейска фамилия, наета да я обслужва. И която сега се възползва от неговата мощ!
Световната история щеше да бъде съвсем друга. Но, само ако слугата не бе се превърнал в господар. След като бе измамил най-елементарно господаря си.
Така човечеството щеше да се размине и без 1-вата, че и с 2-рата, а и със Студена война. И с много още не чак до там "световни" конфликти.
Нямаше да има и Велика октомрийска социалистическа революция преди това.
Нямаше да ги има и ЕС, и ИД...
Което си е едно и също за някои.
Всичките тези "екстри" нямаше да ги има, ако един мижав някога си еврейски клан ловко не приложи стара византийска поговорка...впрочем, знаете я.
Тя прелъга фамилията на руските самодържавци Романови, дръзнали с императорско безхаберие и наивна господарска увереност, че всеки и всичко им принадлежи безусловно, да пребъдат по всички континенти на Земята...
Да, но не!
...Въпреки несполучливата руско-японска война, под напора на експресното развитие на дивия капитализъм в Русия, управлявана с феодалните прийоми на крепостничеството, на император Николай-II и през ум не му минава да направи, поне стъпка встрани, а още по-малко да се откаже от положението си на самодържец на велика империя.
Взорът на руския император е насочен напред в бъдещето. Въпреки „тежкото“ финансово положение и...огромните златни запаси на хазната му. Идеята за световна хегемония и господство изниква изневиделица. А може би му е "подсказана" от не знаещите предел руски/еврейски/ предприемачи от които дворът му гъмжи.
Проектът за световно господство и реванш за непрестанните държавнически и международни несполуки на „семейната“ му политика се появява още преди безпредела на Разпутин.
Естествено, положението трябва да бъде бетонирано. При това непрекъснато. И с печалба. Съветниците му го обсипват постоянно с всякакви и разнообразни напомняния и идеи.
Но и бе тях Николай II той знае много добре- за самодържавието и бъдещето на империята са нужни не само солдати, но и огромни финансови средства. Не само за руския император и неговия двор.
Световното положение в този момент е повече от неспокойно. Старите империи- Великобритания, Австро-Унгария, Русия и Османците чувстват все по-осезаемо ударите на „новото време“, чукът на което държат германците.
За гарантиране на статуквото, за недопускане на геополитически кроеж за преразпределение на сферите на влияние и защита на териториалната цялост, на икономическите и финансовите, както и на търговските интереси на империите, през 1904 г., на секретно заседание в Париж, представители и статисти от общо 48 държави, приемат "правила" за създаване на Международна финансова система/ МФС/ и Световен източник за парично обръщение.
Проектът естествено е „приет“ предварително с императорските дворове и френската „политградина“ с много кандърми и наложили се компромиси.
Главният проблем, който трябва да се реши е...финансов. А именно, кой ще плати огромните разходи за затваряне пробойните на старата императорска галера плуваща вече в бурни води.
Естествено, какво всеки път, така и сега се бръква Белият император. Може би, защото не само знае старата поговорка „който поръчва музиката, той заповядва и танца за всички“...
И се случва чудо! Дори европейските императори са изненадани.
Само за няколко месеца се решава и един компромисен въпрос за взаимно поведение на държавите по света със създаване на Лига на нациите или ОН, на основата на която бе създадена и ООН след 2-та Световна война.
Естествено, за функционирането на тези нови международни организации са нужни средства. Което е причина пък за появата на Световен финансов център/ СФЦ/, както и на „фондов/златен/ пул“ за ОН. Естествено със своя валута. И още по-естествено е тям валутата да бъде злато.
Руската империя е гарант на всички тези проекти. Изглежда с намерението не само да се запази геополитическото статукво, но и да го конролира.
Така или иначе, но на сцената излиза с апломб Белият император. Както обикновено. С цялата си челяд и любима императрица. И естествено, в семейна среда. И в най-проста рубашка на руски солдат. За историята от фотографиите и златните червонци, де..
.
А зад тях...
Зад тях остава финансово-политическата невидимост- делът на Руската империя в новите организации. Които са в основата на императорското международното политическо миролюбие.
Именно този дял гарантира спокойствието и желанието „да не се разклати лодката“. Което парира за няколко години напъните за "вятър на промените".
Руското позлатяване на уставния капитал на международните организации определя и дълготрайността им. Защото не може да утеши, а още по-малко да ликвидира със съответното притежание на почти всичко в тях, за дълго съперническите намерения руската мечка да бъде натирена поне в Сибир, ако не може да бъде поставена зад решетките на световния геополитически зоопарк.
Но в момента, нейното злато не може да предизвика дори формално възражение.
Само, че чрез майстора на банкови фокуси Едуард Ротшилд, щатен банкер на императорския дом Романови става съвсем друго. След като неговият баща руският самодержец Александър III, с негова помощ, прехвърля 48 600 тона злато най-напред в Испания.
Стъпвайки на руските златни Хималаи еврейският ловкач, без да му мигне окото отправя в хранилището на американския Федерален резерв/МФС/, във Форт Нокс, няколко локомотивни ешелона руско злато.
Но това малко по-късно. След руската неуспяла буржоазна революция от 1095 година и...
И в опитите на загиващата Руска империя да оцелее. Когато руското самодържавие отчаяно се опитва да подсигурява финансово новото, пардон до този момент, световно държавно статукво...
Да, ама не и помага дори чудесната „доставка“, срещу която Руската империя получава активи във Фондовия/златен/ пул на организацията 52 милиарда златни долара за периода 1904–1912 г.
Всичко е повече от добре! Е...така изглежда на книга.
Но...Всъщност, ротшилдовци правят най-голямата далавера. И... измамват император Николай II, т.е. Русия. И прикарманват немислимо огромното и богатство. Т.е. направо си го присвояват!!!
С толкова тонаж злато под ръка те стават за секунди все и вся не само в щатите. И като хора с акъл се заемат да мениджират околната политическа среда. Естествено, по свой модел и желание.
Във времена, когато $10 са решаващи за избор на кмет, а с $5 ставаш шериф на град като Елей, стоварената на американска земя руска златна планина е непревземаема от всеки еркек, дръзнал да докаже, че е велик пред ротшилдовци, които го чакат на върха и.
А те решават американската политическа загадка с едно неизвестно/ кой ще даде повече парички/ с финансиране избирането на нов президент на САЩ. С руското злато, естествено!
И Уудро Уилсън, който/ познахте/ става американски президент, няма къде да се дене на друго място, след като се съгласява да изпълни всички условия на Ротшилд фемили. То не го остава да забрави, че е спонсорирало предизборната му кампании за президент на САЩ .
И няма нищо чудно, че избраникът, който иначе едва се справя с четмо и писмо, става американски президент, но веднага започнал варосването на Белия дом, като негов пореден домакин, подписва на крак договора с Ротшилд фемили за прехвърляне собствеността на /щатския до тогава/ Федерален резерв/ /FED/, заедо със...Златния пул!
Приватизация с една дума.
Така, 2 дни преди Коледа 1913 г. /FED/ се превръща в частна фирма от конгломерата на ротшилдовци. А САЩ стават техен подчинен, пардон бенефециент!
От този момент започва непрестанното покоряване на света от клана Ротшилд.
И понеже при него всичко е ловкост на ръцете, без никаква измама, изведнъж се оказва, че във Федралния резерв на САЩ / FED/ влизат основните банки на Съединените американски щати, както и банки на другите държави.
Глей ти каква случайност! Лошо нЕма, казват някои! Лошото предстои, тепърва! Но, само да не е, както пее Владимир Висоцки "...а в конце дороги плаха с топорами".
Както и това че 88,8% от този FED принадлежат на Руската империя! Останалите 11,2% на 43-ма международни бенефициенти.
Е, да си ги търсят където трябва. Ама за сега няма такива опити.
Не че това е измислица или някаква небивалица! Сигурно е мързел или немукает. От къде да знаем.
A това дава отговор на един много странен, а може би, и страшен въпрос, който все някога ще има отговор:
"Кой и защо ликвидира император Николай II и цялото му семейство?!"
Радослав МИХАЙЛОВ |
| 01 Януари 16, 14:22
|
|
