| БЛОГ АРХИВ |
|---|
| «« |
май 2024 |
»» |
|
|
|
|
 Коментари 22:31 |
|
|
Някой чука на вратата |
Ежедневие...
Късен зимен след обед. По-точно, студена надвечер. То, навън е вече тъмно. Радионастройки, интерактивни разговори...
Денят се е извървял. Вечеря, докато са вечерните тв бълвочи...
Следва разходка с „душата на компанията”.
После подскоци по сателитните програми...
Новини, репортажи, коментари, музика и още нещо по чуждата тв канализация.
Байгън от синхронна политпросвета. Елементарна. Но ежедневна.
365 дни в годината едно и също блюдо. От едни и същи муцки, които изчезват завинаги в спомените, тутакси като им мине реда.
Не по на'та! По-далече от поредно дрън дрън, та пляс. Или някой позатоплен пропаганден блъм. По-далеч от скодумните неистови напъни за внушение, досещате се за какво. В съчетание с обилна аудиовизуална чернуха и порнуха...
Внушението, че такъв е светът днес, а утре може да стане и още по-по-най е мерзко и дразнещо. Не, че липсва в репортажите на чуждоезичните ТВ. Но туземния ефир залива поголовно вниманието на всеки, който е включил апаратурата си...
Замаяно от ежедневието ни „общество” затъва в обятията на поредната постановката на повтаряната ежедневно квартална пиеска- „НЕ МОЖЕТЕ без мен, стринка ви лелина!"
...И....ЛАЙ ЛАЙ ЛАЙКУЧКА!
От всеки канал, дори от програмите за деца!
За да е по-сигурно, че ще статуквото ще остане още такова, каквото са го направили. И ще пребъде!
Иначе, „защо ‘оди’ме до белия хауз и се върнааме назад”....
Някой може и да помисли, че го стискат за грацмуля още по-яко защото траеме, като ярета пред курбан ножа. И сигурно няма да сгреши.
Защото сме шампиони по траенето! Не световни, а галактически!
Траеме много и дори за малко. При това, яко си траеме! Безмълвно, дори без едно безобидно „бееее!”
И го правим от незапомнени времена. И сигурно съвсем майсторски. Та дори повече...
Дори в ужаса, който кара и печените да забравят къде са- в боклука или на ешафода! Когато всичко става еднозначно- и в мечтата за спаружената нецъфнала демократична градинка, отъпкана от оФците, в екстаза на заклинанията за опазванието и, с които наивниците облеаха света...
„И, все пак, пичове неблагодарни,- зачува се от амвона на височайшата власт, дадох ви да си поемете глътка въздух, докато перисталтично подритвахте за жизнен простор околните.”
И гласът на наглеца хипнотизира задръстената неврастения, чиято измекярщина е готова за пореден секрифайс в името на „преклонена главица сатър я подминава...”
Иначе, кой успял да се уреди, успял!
Другите да плащат!
Е, сега плащаме!
Плащаме за всичко и за всеки. С това, че сме без работа, без препитание, без доходи, без реален шанс за живот...А ако заболеем, без мъничко надежда за оцеляване, защото бялата престилка високомерно ти казва, че единствният път от този момент е пътеката от банкомата до неговия кабинет...
Затова не ни се струва цинизъм, когато ни се втълпява, че днес сме по-зле от вчера, но сме по-добре от утре...
Затова вече дори не мъркаме докато затягат примката около шийките ни. И поемаме отривисто по глътка замърсен въздух за да видим за последно до къде я докарахме и как "заек вук оножда, а он си трайе..."
Жълтурници, пембенист, синявци, ултавиолетки и всякакви немислими калинки-съвсем недоцветки се нашмулиха с всичко, което ние и нашите предци вмъкнахме в държавния кошер десетилетия. И продължават лакомо да доопоскват!
К’ви ги мислееме... И какви ни ги сервираха шмекерите!
Като далаверата „тук има, там нема”- всичко изчезна за миг, во веки веков ...
После...
После, т.е. сга "нема проблеми"!
А утре? "Утре ‘сичко че е тип-топ".
‘щото, оня който знае как да елиминира конкуренцията в тъмни сокаци на "бизнес" безпредела, няма да си изпусне кросното, а ще си изтъче платното. ‘щото си е направил закони в джобен формат за себе си, а не за другите!
Другите? Вълци ги яли! И който се прави на отворко или знае много- ще си го получи. Не’а да е първият, не’а да е и последен...
Защото законът, нали трябва да се спазва демократично! И това трябва да се напомня на всеки, който не е у ред. А такива, с лопата да ги ринеш. За тях не достигат призовките на полицията, следствието, НАП-а, съда.
На призивника- мила му майка, ако е виновен. Ако трябва, ще е! Проблемът си е негов. И си остава още по-такъв какъвто си го мисли не само докато е еди колко си часа в кауша. Но и после, докато се търсят веществени доказателства, дори във всички дупки на физиологията. Докато се получават вербални самопризнания нагодени към липсата на улики и отпечатъци, провеждат се ДНК тестове и кръвопускащи сесии...
Как да не си плюе човек в пазвата, с пожелание да не му се случват подобни демократични процдури. И да се пази като дявол от тамян, да е по-далеч от демопенетрециалните заведения на българската демокрация, където ако все пак го натикат, няма начин да се отърве леко, лесно и без ох и ах. И...без сухо...
От древни времена се знае- няма начин, човек накъде, волно или неволно да не е сгазил лука. Абе, няма начин поне веднъж, дори по невинен повод, някой да не се сблъска с правораздавателната система.
Там, на входа, е топло и уютно. И... тихо. Чупенето на човешки съдби не се долавя. Но, странното усещане, че се влиза в опасна територия на субективната бективност сграбчва дори заклети непукисти.
Стражите на реда и закона са нащрек! Нищо лично! РЕДЪТ и ДЪРЖАВНОСТТА трябва да се опазват! И да се упражняват върху и за сметка на СВОБОДНИТЕ граждани, демократично мърдащи между държавните инстации.
И всеки САМ да запълнява повелите на закона. Дори когато сам си е оформил обвинителния акт по начин, съвсем законно регламентирани от системата.
Там, под сянката на законността, всеки ако не САМ, има кой да му помогне да заплати масрафа за който се е завъртяла държавната машина, така че да бъде отпратен където му е мястото.
Какво от това, че не разбира защо е трън в очите на управниците, които свалили овчите кожи са вече не смирени избранници, а хиено-чакали с вълчи нрави!
Какво от това, че „нормативите” им застилат полята с цъфнал райграс, който се оказва най-обикновен трънак, щом е настъпен.
Умните мълчат.
Другите взимат пример от тях.
И чакат някой да кимне за да отприщи насъбралите се емоции- я опозиция, я профсъюзи, я лични врагове.
Да, ама няма и помен от тях! Нали са овръгаляни в тинята на властовото тресавище...
И...По стар, проверен обичай започва скатаване, снисяване, заметане и още всякакви –аване.
Няма как! Трябва да се оцелява!
А българинът е цар на тази дисциплина. Затова си няма монарх повече от половината време от 1 300-те години от държавната си история.
Може би, защото и преди векове и сега здрава, административна връзка между държавните инстанции и народа няма.
Впрочем, може би поради това няма народ, а...население.
Иначе един достоен народ ще търпи ли дереджето до което са го докарали, него и чедата му, побягнали презглава да се спасяват през девет земи в десета...
За миналото, преди век пак е било така. Поголовна емиграция заради липса на поминък. Но сега, след като допреди две десетилетия световната статистика е поставяла България в челните икономически редици обяснението е едно- апетитът на бандокапитализма е чудовищен! Лакомията за инкам- невероятна! Сакралната преданост на слугинската администрация всеотдайна.
Която се отприщва да се доказва когато трябва да се реши лична драма или обшествен проблем. Какъв куещън, а?
Ако не разбираме за какво означава питанката, бързо ни вкарват в час пред почти всяко административно гише. Там усешаме за какво става въпрос. Всичко ни се изяснява и дори прояснява повече от мъглива радомирска утрин.
Административните гяволи знаят как да ни омотават и навират на кучето под опашката. Всякак и отвсякъде ни разказват играта, щом зависим от тях.
И после, как да не си признаеш всичко,? Дори онова, което не си и сънувал! И ще те накарат да им се извиниш, дори! Какво от това, че си прав?!
Стар милиционерски, преди това полицейски, а сега същият откарамболен джандарски номер! Гарниран с аудиовизуални трикове и медийни финтифлюжки, непременно омишмашени с афиширан ”актуален” кабеларски маЙналитет.
По законите на жанра за тоталитаризма май сме во веки веков омотани в полицейщина и простакещина, не за сефте!
Е, ако не се досещаме за онова, което ни омърсява непрекъснато, научаваме внезапно, когато се натресем на изненадващите тъпотии на демократичните достижения на 23 годишния ни непреходно задръстващ преход.
ДЕМОКРАЦИЯТА ни е дала това право! И невинно, но дамоклево задължение да се печем на ултравиолетовия мраз на провинциални си манталитет.
Скатаваме си си го, където си искаме и се правим, че не му обръщаш внимание. Ама той ни напомня за себе си с удар по най-болезнено място, в момент най-неподходящ.
И...всьо!
Ако има нещо, нема нищо!
Рупаме празо без леб. И слушкаме к’во ни обясняват от телевизоро. Нали сме у демокрация! К’во се коркаме...
Оооо, един момент, някой тропа на вратата.
Впрочем, гости не са канени...През шпионката се виждат униформи...
- Добре, добре! Идвам! Кой е...от къде...легитимирайте се...от къде...
Радослав Михайлов
|
| 17 Януари 13, 22:31
|
|
