|
|
 Коментари 12:09 |
|
|
Тадич срещу Николич |
Днес около 7 милиона сърби са не само публика, но и активни участници в електоралния двубой- Борислав Тадич-Томислав Николич, чиито приз е 5 годишен президентски мандат.
Те имат възможност да подкрепят досегашния си по-ориентиран към Брюксел президент. А може и да го сменят с почти нищо по-различно предлагащия му противник. Което едва ли ще стане.
Все пак Борислав Тадич има малка преднина във втория, поправителен рунд на политическата схватка. Той може да разчита поне на 10 хиляди гласа. Te му бяха в повече на първия рунд на 6 май и го класираха преди основния му съперник Томислав Николич.
Като истински опозиционер той пък не повярва на социологията. И вече втора седмица се обявява за политическа звежда, чиито блясък по-силно привлича сръбския електорат от досегашния държавен глава.
Впрочем, днешният електорален двубой не е първата среща между двамата политици, популярни не само в Сърбия.
Тадич и Николич са записали в историята на западната ни съседка още 2 схватки. На президентските избори в Сърбия през 2004 и 2008 година. И в двата случая, на първия тур победата бе за Николич. Но Тадич все излизаше победител на “поправката”.
Като десноцентрист, той залага на репутацията си на патриот. А като такъв той защитава сръбските национални интереси. Което означава, че не е готов за компромиси със САЩ и ЕС за Косово. Затова не е долюбван от тях, че не се поддава на внушения да заприлича на българските си колеги.
Според политическите му виждания Сърбия не бива и няма да търси взаимоприемлив компросмис в отношението си към отделилата се насила част от Югославия, защото е исконна нейна територия.
Западните ни съседи, които в съвременната си история винаги много са разчитали на Москва, не се съмняват, че ако стане президент, Николич ще забрави веднага предизборните си заклинания, че ще гледа повече на запад, отколкото на север.
Това, че и двамата политически опоненти имат сходни платформи по косовакия въпрос, интеграцията с ЕС, инвестиционната и антикорупционната политика е повече от елементарно доказателство за унифицирането на политическата демагогия сред политиканстващите в западната ни съседка формации на държавния елит.
Тоталната обществена, политическа, икономическа и социална криза след юговойните няма как да бъде бързо и лесно преодоляна с други политически инструменти, освен с прегръщане, макър и неохотно на наложените от модус вивенди “правила” на международно поведение.
Необходим е отказ/дори лицемерен и неистински/ от националистическото поведение на държавните органи. В тази насока Тадич е по-приемлив, защото се опитва да демонстрира малко по-друго поведение, различно на почти абсурдния след десетилетия сръбски шовинизъм и политика на насилствен хегемонизъм.
Не на последно място той се опитваше през последните месеци, решаващи за кандидатурата на Сърбия в ЕС, да показва приемане на нови идейни стойности, противоположни на досегашните племенно-балкански стереотипи от типа- “ми смо супер”...
Резултатите от днешните президентски избори в Сърбия имат значение не само за западната ни съседка. Те ще бъдат своеобразно измерение на състоянието в което е евроидеята. При това в момент, когато Белград се стреми за членство в ЕС, когато в организацията все повече се бетонира мнението за “замразяването”, след Хърватското приемане, след отказа за “еврокарта” на Украйна...
Тадич е считан за сръбски политик, прозападен фен, гледащ повече към Брюксел. От него САЩ и ЕС очакват компромис за Косово. Но незабравящ народностните нагласи той категорично твърди, че във външната си политика ще се придържа, както и до сега, към “линията на многовекторното сътрудничества с акцент върху евроинтеграцията”.
Николич пък се пише за по-голям национален защитник. Затова ако бъде избран, от Белград няма да се пускат аванти на ЕС и САЩ по признаването на косовската независимост.
С него и Брюксел, и Вашингтон може да имат проблеми. Особено по въпроса с Войводина, която е повлачила крак след Косово и също иска да се“цепи от колектива”.
В предизборната кампания Николич бълваше огън и жупел срещу Тадич, който не съумя да реши косовския въпрос и не може да се похвали някакви икономически успехи.
Безработицата е достигла рекордните 22%, сръбският динар е жестоко обезценен дори към падащото евро, БВП има спад от 1,3% за първото четиримесечие...
Недоволните от струпалите се проблеми сърби днес имат възможност да накажат екс-президента за неизпълнените обещания така както направиха французите със Саркози.
Само, че дали 6 милиона 770 хиляди гласоподаватели ще припознаят в Николич своя спасител на бял кон и ще се стекат масово в 8 390-те избирателни участъци/ 90 от които в Косово, организирани от мисията на ОССЕ / ?
Не забравяйки за възможностите на президентските ресурси, противникът му Тадич нееднократно предупреди избирателите, че ако Николич се докопа до властта може да дестабилизира ситуацията.
Той непрекъснато напомня, че до средта на 2008 година Николич е бил един от лидерите на националистическата Сръбска радикална партия. Но после спретна Прогресивна партия, сменяйки диаметрално възгледите си...
Този нюанс, съчетан с преднината от 0.26% на първия тур за Тадич не са кой знае колко мощни фактори, с които да се разбие гарда на Николич.
А на него му остава да се надява, че ще се сдобие с достатъчно силен електорален аргумент, за мощен удар над Тадич, който да го острани от лидерството му на сръбската държава...
Което може и да стане. Сърбия днес не е Югославия онзи ден.
Радослав Михайлов
|
| 20 Май 12, 12:09
|
|
