RadoslavMihaylov.dir.bg

  [BG]   EN   RU  

 
Рейтинг: 3.00
(729)
Коментари
Видео
Календар
Публикации
Новини
Фото Галерия
За контакти

БЛОГ АРХИВ
«« ноември 2018 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
      1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11
12 13 14 15 16 17 18
19 20 21 22 23 24 25
26 27 28 29 30    



Коментари 19:30
« Обратно
Гагаузка автономия

Преди повече от два века, ветровете на историята са довели много гагаузи по земите на днешна Молдова, така както и не малко българи. Там те започват да живеят в свободни. Не под османски ятаган, но не и като крепостни селяни, като руснаците, съхранявайки език и обичаи. Техният статут в Руската империя наподобява казашкия.

Затова, потомците на гагаузите са запазили добри спомени за руските самодържци, които не са ги притеснявали с ограничения Което би било повече от глупаво, защото гагаузите са служели вярно на руската корона, като опитни военни и разузнавачи, а и като добри земеделци, виноделци, животновъди.

Но, най-вече, те са били добри стражи на южните граници на руската империя.

Традиционният поминък на гагаузите е земеделиетo и скотовъдство. Те са майстори винари,овчари тютюнджии.

И сега, вината им са едни от най-добрите молдовски разливи. 80% от гагаузкото винопроизводство се отправя за Русия. Доставките са гарантирани от московската мерия.

Две съвместни предприятия, на базата на големи винзаводи, още преди съветската ера, набират обороти.

Руският нефтен монопол ”Лук ойл” също не е забравил, че политиката на присъствие в неплатежоспособни региони се поддържа с донорство.

От 1995 г. гориво-смазочните материали за гагаузкото селско стопанство се осигуряват по специални, занижени цени от фирмата. Вече е завършен и стрoeжът на завода за моторни масла, с което “Лукойл” се укрепва в бедния икономически пейзаж и става още по-уважавана фирма от местните хора. Заради работните места, укрепващи дългогодишно чувство на доверие и симпатия към всичко руско.

Разбира се, гагаузите знаят, че едностранчивата ориентация е рожба на наивността и не е достойнство, с което може да се гордеят.
"Защото човек, може истински да се похвали не с богатства, а с приятели“, гласи древна поговорка.

Не случайно автономните власти на съвременна Гагаузия се обръщат към всички посоки на света. И намират подкрепа. Дори от там, от където някои може да се изненадат.

Турция предложи $35 милиона кредит, с които може да се реши водоснабдителната криза в Буджак.
Украйна и Румъния обещават икономическо сътрудничество.
Фирми от близо и далеч предлагат селскостопански проекти.

А от наша, българска страна мълчанието е повече от красноречива илюстрация на бездушната дезинтересираност и държавническата импотентност на българските институции за задържането и укрепването на естественото родолюбиво самосъзнание на етнос, която е не само част от нашата история.

Засега остават само трепетите на очакването, които впрочем, липсват въобще в отношенията с прародината.

Те просто са...никакви!!!

А мъдростта на предците учи поколенията , че за това не бива да се случва...

...Още от времето на руското императорско владичество гагаузите имат свои училища в по земите, известен в древността като Онгъл. Така е десетилетия, докато съветите постепенно ги закриват.

А с установяването на гагаузката автономия , след разпада на СССР, децата учат на молдовски и гагаузки в училищата. Руският език също се признава за официален.

Петър Пашалъ, експредседател на Народното събрание на Гагаузия, счита този факт не за политически демарш, а го приема за трезв подход към реалностите. Както много други хора и Петър не подценява възможността бъдещите поколения да живеят сред рускоезична, а не порумънчена среда, както и досега.

Гагаузките лидери се стремят да не губят ориентация в шеметно падналата мъгла от конюктурни политико-икономически проблеми. И не бързат да отвръщат погледа си към Кремъл. Може би, ако гагаузите нямаха договор с Москва, тяхната икономическа и административна автономия в Южна Молдова би се изпарила за секунди, а изживените поражения и победи на гагаузката “самостоятелност” биха изглеждали напразно усилие към нещо близко, но недостижимо.

Поне така мислят гагаузите, считащи себе си за тюркоезично молдовско малцинство, изповядващо православна религия.

Сами по себе си тюрките /а не турци/ християни са уникално етническо явление. Наистина, дистанцията на времето не е чак толкова огромна за съвременната наука, за да може точно и безпристрастно да се изследва всичко, което отдалечава и сближава родовите корени на гагаузите от съвременните българи, които ги приемат за себеподобна издънка от един етнически филиз.

Безапелационно и достатъчно доказано за съвременната науката е твърдението, че има сериозни големи етно-родословни различия между турците и тюрките. Те са различни народи, макар, че някои изследователи са склонни, други дори убедени да предполагат почти идентичност.
От историята е известно, че родовите корени на гагаузите преминават през прабългарската държава, трансформирала се през вековете от Велика България в множество нови държави.
Особено след Балканските походи на Руската империя преди 2 века и половина.

Съхранили протоезика и повечето от обичаите на своите прабългари корени, праотците на гагаузите обаче не са устояли покръстването на България.
Но са запазили двоята самобитност, обичаи, език.

Неоспорими исторически извори показват как някои от прабългарските боилски родове са използвали привилегиите от йерархията на властта в държавата, за да запазят своето своеобразно етническо и културно-политическо положение и в двете български царства. Те се опазват от интегрирането и претопяването в огромното славянско море и трансформациите на по-древните местни тракийски племена. И винаги са били считани за част от българския народ.

Някои учени приемат, че гагаузите произхождат от голямо прабългарско племе. Съхранявайки протоезика, някои езически обичаи и трансформирайки някои свои основни култови вярвания, неговите потомци, живеели по времето на княз Борис I Кръстител, възприемат християнството по свой оригинален, своеобразен начин.

Събитието не е било мълниеносно. То не е извършено само с един едновременен акт, а е представлявало постепенно налагащ се процес, по време на изключителни исторически събития, формиращи за векове напред историята не само на България, но и на цяла Европа!

През османското иго, промененият религиозно, но непретопен генетически в новосъздадената обстановка гагаузки народ, продължава развитието си като част не от етноса на нашественика, а като население, принадлежащо към местното, но с по-особен статус, благодарение на езика си.

От тогава насетне, тази част от българската нация, потомък на запазили идентичността си прабългарските родове , близки до тюркоезичните народи, се превръща в изключителен етно-религиозен остров сред християнското, наложено в славянското море, плискащо се на териториите на две, дори три империи- Руската, Турската и Австро-унгарската.

Гагаузите се открояват и същевременно са част от поробеното от османската империя население след изчезването на обширната втора българска държава, чиято етническа идентификация сега се приема за велика- от степите на Онгъла до топлите южни Адриатическо и Бяло морета.

Ето защо, въпреки някои привилегии от стамбулската империя, гагаузите се включват активно в помощ на руските войски
по време на Балканските кампании на Санкт Петербург против османците, заедно с едноверското и естествено сродното му население от районите на военните действия в Северна, Източна, Югоизточна и Централна България.

След временното руското имперско военно-политическо фиаско на Балканите през 17-18 век, по-голяма част от гагаузите живеещите в земите, където са минали войските на генерал Дибич, по време на неговите балкански кампании, също като българите, се оттеглят заедно руските войски. За да избегнат османкия геноцид и те се заселват в степните простори на новите териториални завоевания на руската корона край северните брегове на топлото Черно море.

Руските императори са благосклонни към новодошлите. Колонизаторската и експанзионистична политика на Санкт Петербург пази новонастанилите се хора в придобитите и все още спорни територии. И гагаузи, и българи, като люде християни, доказали верността си , чрез своята изключителна помощ за руските войски и властта на Белия император получват особен статут, който няма нищо общо с руското крепостничество. А това е една достатъчно голяма привилегия за това време.

Наистина, не толкова емоционални подбуди, колкото имперските стремежи, за трайно установяване в региона на проливите, предопределят обективно височайшата благосклонност на руския самодържец.

Винаги, когато е ставало въпрос за военно-стратегически и политико-икономически цели или проблеми, милосърдието и благородството са отстъпвали на заден план в историята на човечеството. Но, в случая с новозавоюваните от руснаците територии те са били наложителни и заради необходимостта от по-различна колонизаторска политика. Новите руски земи е трябвало не само да се умиротворят, но и да станат стабилна, стратегическа, военна и продоволствена база за излизането на топлите проливи.

Затова, специфичното положение на новодошлите от поробена България християнски бежанци се определя като етнически буфер между две империи, две религии, два свята разположен на великия евразийски кръстопът.

Не е без значение и извесната и по това време информация, че соред някои предания и исторически версии, гагаузите в Молдова са наследници на един от царските родове на прабългарите. А и голяма част от руското дворянство и дори корените на руската царска фамилия са вплетени в българския етнос от времето на цар Иван Грозни!...

...Днес, много от потомците на гагаузите изселници от Балканския полуостров населяват компактно Буджакската степ, ширнала се около стика на три съвременни държави- Молдова, Украйна и Румъния.

Това е единственото място в света, където гагаузите доминират като население в сравнително обширен регион.

175 хиляди компактно населяват създадената през 1994 Гагаузка автономна република, призната, между другото, единствено от Турция. Тя заема площ от 1600 кв.км и се състои от три уезда: Комратски, Чадър-Лужски и Вулканешки. От 175 000 жители на Гагаузката автономия, 150 хиляди считат себе си за гагаузи.
Според последните преброявания още 60 000 живеят в съседни райони.

Някои изследователи считат, че в България, Македония, Северна Гърция, Източна Албания, Черна гора, Босна, европейската част на Турция, Хърватия и Източна Сърбия
са се запазили не много семейства, считащи се за гагаузи.

Така както има български семейства, които по някакви щастливи стечения на обстоятелствата, са оцелели по същите тези места, след многобройни въстания, кланета, войни и принудителни изселвания през последните 2-3 века.

В Украйна са преброени 27 хиляди гагаузи. Цифрата е повече от смешно неточна, защото при преброяването на населението през 1979 г. ,в СССР са записани общо 173 хиляди души. От тогава до сега там не е имало унищожителна война, природно бедствие или голяма преселение.

У нас, в България, в края на 80-те години около 5 хиляди души са се обявили за гагаузи.

Но в многоликия и непрекъснато клокочещ балкански котел, етнически географската неопределеност и деликатна същност на съседските отношения, болни от всякакви предрасъдъци и невероятни исторически тълкования, все още е трудно да се извършват сериозни научни изследвания по подобни деликатни теми. Защото дори един репортаж, не претендиращ за нищо друго, освен за честно отразяване на случайна среща или пътуване до малко познато място, може да се превърне в сериозен междудържавен проблем.

Все още живеем във време, когато е фантастически трудно, с голяма точност и академическа достоверност, да се излагат хипотези за произхода на много хора, социални или етнически групи, без да се засягат нечии интереси.

Времето е такова. Впрочем, кога ли е било друго?

А молдовските гагаузи, не мързелуват и бързат да закрепят това, което са си извоювали, в размирната, неспокойна и сражаваща се до неотдавна Молдова. Многовековната одисея на тази част от българския народ го е омъдрила.

Той е разбрал, че неговите етнически корени ще се опазят само, ако се запазят своя оригинален език и самобитна култура.
Без тях асимилацията е въпрос на време.

Стара е истината, че просвещението идва с учението!

Без просвета, етническата самоидентификация е обречена на вечност, а не на изчезване. В трудни времена няма средства, за това се търсят благодетели и закрила.

Гагаузкият университет е сключил договор с Московския педагогически техникум, където вече учат кадри, завършили гагаузки училища. Пак там повишават своята квалификация гагаузките учители.

Техникумите в Самара, Нижни Новгород, Ростов на Дон, не само приемат безплатно абитурентите от Гагаузката автономия, но им предостявят стипендии и безплатни общежития.

Кишинеу, поради политически и икономчески съображения, мъчно разчиства пътя за гагаузките юноши жадуващи за образование и с това си създава бъдещи главоболия. И затова гагаузите имат едно на ум.

От София, към която гагаузите винаги са гледали с опование и сентименти, “ни дума, ни вопъл, ни стон!” И им е трудно да разберат пренебрежителното мълчание на националния нихилизъм, който не може да бъде оправдаван с наивен, доморасъл евроинтегризъм и първенюшки космополитизъм.

Силните на деня в София извръщаха и извръщат глави и по социалистическо, и по демократическо време само натам, където се намира политическия интерес. Страх ли ги е, свян ли ги е да погледнат сега на североизток, където недалеч от съвременна България живеят наши братя по кръв и вяра?! И да помогнат с каквото трябва!?

За съжаление, забравена е изстраданата с много жертви и страдания мъдрост:

”Единението ни прави по-силни!”


Нова публикация
на статията написана от
Радослав Михайлов- кореспондент на БНТ в РФ
29.06.1997 г.
Москва




07 Декември 09, 19:30   

0.1284